Има път. Стар. Държи се още. Започва от табелата на селото. Води далеч извън него. Някъде. Не искам да знам накъде. Дълъг и криволичещ. Представям си, че е безкраен. Рядко минава някой оттам. Пешеходци не съм виждал. Само коли. Шофьорите ме поздравяват. Не се познаваме. Винаги им отвръщам. Така е в малките населени места. Скромността все още е част от бита. Не казвам, че пътят е безлюден. Вероятно времето, през което го посещавам, е по-спокойно откъм движение. Свързани сме с него. Срещата ни е в